Неутралност по отношение на CO2: как да я постигнем

• Политически фактори за опазване на климата
• Мрежите и стандартите като движещи сили за опазване на климата
• Обществото като движеща сила за неутралност по отношение на_CO2 и опазване на климата
• Бизнесът като двигател за опазване на климата
• Управление на климата и неутралност по отношение на CO2 - класификация
• Отчитане на парниковите газове като отправна точка
• Процесът съгласно ISO 14064
• Как да постигнем неутралност по отношение на CO₂ - Заключение
• DQS: Simply leveraging quality.

Неутралност по отношение на CO₂ - определение

В тесен смисъл терминът "неутралност по отношение на CO₂" означава, че не се отделя никакъв CO₂ или че емисиите на CO₂ са напълно компенсирани. Контекстът на действие, който е неутрален по отношение на CO₂  в този смисъл, не увеличава концентрацията на парниковия газ CO₂ в атмосферата, но може да окаже друго влияние върху климата, например чрез емитиране на други парникови газове като метан или азотен оксид или - в примера с авиацията - чрез промяна на облачната покривка. Следователно неутралността по отношение на CO₂ не е синоним на неутралност по отношение на климата или парниковите газове. [...] Климатична неутралност означава, че даден процес или дейност не влияе на климата. Източник: Уикипедия

Политически фактори за опазване на климата

През 1997 г. в Киото, Япония, се проведе Конференция за изменението на климата, на която беше приет "Протоколът от Киото". С този протокол беше създадена Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която за първи път определи правно обвързващи ангажименти за ограничаване и намаляване на емисиите на парникови газове, като въглероден диоксид (CO₂₎, метан (CH₄) и азотен оксид (N₂O), както и на флуорирани парникови газове (F-газове), като съдържащи водород хидрофлуоровъглеводороди (HFC), перфлуоровъглеводороди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6).

Споразумението влезе в сила през 2005 г. То беше последвано от два периода на поемане на задължения. След първия, който продължи от 2008 г. до 2012 г., участващите държави установиха, че желаните цели в областта на климата не са постигнати. Това доведе до втори период на ангажименти, който продължи от 2013 до 2020 г.

За да се запази международният процес на опазване на климата след 2020 г., имаше нужда от ново споразумение за опазване на климата. Така през 2015 г. беше прието "Парижкото споразумение за климата", в което за първи път беше поставена конкретна цел за ограничаване на глобалното затопляне значително под два градуса в сравнение с прединдустриалната епоха.

Неутралност по отношение на CO₂ в Германия до 2050 г.

На европейско равнище Протоколът от Киото даде началото на търговията с емисии в ЕС. Тя се счита за инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове, тъй като на пазара могат да се издават и търгуват само ограничен брой права на емисии. В Германия през 2016 г. беше приет План за опазване на климата до 2050 г. Неговата цел е дотогава да се постигне широкообхватна неутралност по отношение на емисиите на CO₂.

През октомври 2019 г. Германия публикува Програмата за опазване на климата до 2030 г., която служи за изпълнение и конкретизиране на Плана за опазване на климата до 2050 г. Тя съдържа конкретни цели и мерки, включително изменения Федерален закон за опазване на климата.

С този закон федералното правителство затегна изискванията и определи ежегодно намаляване на емисиите на парникови газове за широк кръг сектори, например транспорт, промишленост, сгради. До 2030 г. емисиите на CO₂ трябва да бъдат намалени с 65% в сравнение с нивата от 1990 г. До 2045 г. Германия трябва да постигне неутралност по отношение на парниковите газове. Съответните министерства отговарят за наблюдението на успеха на целите и за евентуални последващи действия.

Мрежите и стандартите като движеща сила за опазване на климата

Мрежите и стандартите за устойчиво развитие подпомагат въпроса за опазването на климата и неутралността по отношение на емисиите на CO₂. Те включват например Глобалния договор, Глобалната инициатива за отчитане (GRI) или Германския кодекс за устойчиво развитие (DNK), които включват насоки за нефинансова отчетност и разглеждат въпроса за парниковите газове. Освен това съществуват и Целите за устойчиво развитие на ООН, които бяха приети през 2015 г. и влязоха в сила през 2017 г. Те са част от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. В 17-те цели за устойчиво развитие една от тях е "действия във връзка с изменението на климата".

Обществото като двигател за постигане на неутралност по отношение на CO₂ и опазване на климата

Генерирането на парникови газове като CO₂ се дължи основно на човешката дейност, като например интензивното използване на изкопаеми горива и горива на въглеродна основа. За да се постигнат поставените цели и например неутралност по отношение на CO₂, са необходими всички участници: компании, неправителствени организации, както и частни лица, които могат да окажат голям натиск в посока на компании, неутрални по отношение на CO₂. Потребителите могат да помогнат за насочването на въпроса за неутралността по отношение на CO₂ чрез своето потребителско поведение. Въпросите на устойчивото развитие вече са и основен, постоянно нарастващ фактор в корпоративната конкуренция, например при търсенето на нови служители.

Бизнесът като двигател за опазване на климата

Дори бизнес общността вече не може да игнорира въпроса за опазването на климата. Много клиенти вече поставят изисквания за устойчивост във веригите за доставки и по-конкретно по въпросите на климата. Някои големи компании откриха за себе си въпроса за опазването на климата и се стремят към неутрални по отношение на CO₂ бизнес практики. В някои случаи те дори искат да направят избора си на доставчици зависим от своите цели за устойчивост.

Частните и институционалните инвеститори също обръщат все по-голямо внимание на опазването на климата, неутралността по отношение на климата и други въпроси на устойчивото развитие. Индексите за устойчивост включват все повече компании, които са активни в тези области. В допълнение към фондовете за устойчивост за частни инвеститори, институционалните инвеститори, например чрез Проекта за разкриване на въглеродни емисии (CDP), имат възможност да се информират за ангажиментите на компаниите по отношение на климата и въглеродните отпечатъци по пътя към климатична неутралност.

Това е важно, тъй като, от една страна, изменението на климата причинява големи щети и по този начин се превръща и в риск за компаниите чрез бури или наводнения, а от друга страна, то е рисково за застрахователните дружества, ако трябва да изплащат високи обезщетения за щети. Проектът за разкриване на въглеродни емисии е инициатива, чиято цел е компаниите, но също и общините, да публикуват своите данни за околната среда. Повече от 655 институционални инвеститори имат достъп до тези данни.

Опазването на климата се е превърнало в неразделна част от съвременния свят. Ако искате да сте успешни в дългосрочен план, е наложително да се занимавате с управлението на климата.

Управление на климата и неутралност по отношение на CO₂ - класификация

Управлението на климата може да бъде отнесено към тематичния блок "Управление на устойчивостта" и подточката "Управление на околната среда" (ISO 14001). Управлението на енергията (ISO 50001) също има отношение към управлението на климата. Ако в дадено предприятие вече е въведена система за управление на енергията в съответствие с ISO 50001, от нея могат да се извлекат ползи за опазване на климата. Струва си да се надгражда върху съществуващите структури и да се използват признатите стандарти ISO 14001 и ISO 50001 като входни данни. Интегрирането на управлението на климата в съществуваща интегрирана система за управление също е добър избор. За тази цел организациите:

• Идентифицират собствените си движещи сили от анализа на контекста и заинтересованите страни
• Разглеждат съществуващата си политика в областта на климата
• Определят отговорностите
• Определят цели, напр. неутралност по отношение на CO₂, научно обосновани цели
• Разработване на стратегия за климата, използвайки цикъла PDCA (Plan-Do-Check-Act)
• Използвайте данни от системите за управление на околната среда и енергията
• Отчитайте емисиите на парникови газове, които са съществена част от управлението на климата. Важно е да се познава тяхното въздействие и да се определят съответните цели.

Днес е почти невъзможно да не заемете позиция за неутралност по отношение на климата или да не станете активни чрез ефективна защита на климата. Ето защо инвентаризацията на парниковите газове е важна стъпка към едно устойчиво бъдеще.

Отчетът на парниковите газове като отправна точка

Отчитането на емисиите на парникови газове се основава на пет принципа:

• Уместност
• Пълнота
• Последователност
• Прозрачност
• Точност

1. Уместност

Обхванати са всички съответни емисии на парникови газове, а не само емисиите на CO₂, и докладването отговаря на нуждите на потребителите.

2. Пълнота

Обхванати са всички източници на ПГ в границите на системата/границите на инвентаризацията. Ако има изключения, те трябва да бъдат оповестени и обосновани.

3. Съгласуваност

Трябва да се използват последователни методологии, за да се осигури известна степен на съпоставимост през различните години. Ако са направени промени (граници на системата, методи, данни), те се документират.

4. Прозрачност

Посочване на предположенията, използваните източници на данни, използваните методи за изчисление, така че те да могат да бъдат проследени.

5. Точност

Регистрираните емисии на парникови газове не трябва да бъдат систематично по-високи или по-ниски от действителните емисии. Ако случаят е такъв, би могло да изглежда, че дружеството е спестило много емисии през следващата година или изведнъж е имало много емисии, без да се знае откъде идват те. Ето защо винаги трябва да се гарантира точността на методите и моделите за изчисление.

Какво да вземете предвид, преди да започнете събирането на данни

Преди да се приложи отчитането на парникови газове, трябва да се определят границите на инвентаризацията. Това включва периода на отчитане. Обикновено това е една година, но може да се избере свободно. Организационните граници на инвентаризацията се използват, за да се реши кои дружества или участия на дружества ще бъдат включени в инвентаризацията.

Алтернативен подход е например този, при който парниковите газове, като например CO₂, се определят от емисиите от всички обекти и дялови участия, а емисиите се разпределят пропорционално.

Кой подход се използва, зависи от структурата на дружеството. Важно е да се разгледа размерът на дружеството и какви са структурите на участие.

Ограниченията на оперативната инвентаризация се отнасят до това какви емисии трябва да бъдат включени в обхвата. Съществуват преки емисии, които са резултат от дейността на дружеството, като например притежаваните от дружеството електроцентрали, автомобилни паркове или химически процеси. В зависимост от отрасъла, от който произхожда дружеството, тук трябва да се вземат предвид и течовете (напр. хладилни агенти).

Косвените емисии се срещат в дейностите нагоре и надолу по веригата на доставки. Те включват например емисиите, които възникват по време на производството на закупена енергия (електроенергия), но също така и емисиите, които възникват на площадката на доставчика или по време на транспорта до нея. Дейностите надолу по веригата включват и онези емисии, които възникват по време на използването на продукта или които са резултат от транспортирането и изхвърлянето на отпадъци.

Съществуват различни подходи в зависимост от това какъв подход използва дадено дружество за отчитане на емисиите. Протоколът GHG (или Протоколът за парниковите газове) предоставя стандарти и насоки на английски език за изготвяне на инвентаризации на CO₂ в различни области. Корпоративният стандарт, например, определя кои емисии трябва да бъдат включени в границите на оперативната инвентаризация и ги разделя на три области:

• Обхват 1: Задължително регистриране
  Това включва гореспоменатите преки емисии (автомобилни паркове, електроцентрали, собственост на компанията, химически процеси и т.н.).
• Обхват 2: Задължително записване
  Това включва гореспоменатите непреки емисии (емисии, произтичащи от производството на енергия извън дружеството, например електричество и топлинна енергия и т.н.).
• Обхват 3: незадължителен
  Това са емисии, които възникват в резултат на дейността на дружеството, но не са под негов контрол, напр. дейности на доставчици, клиенти или доставчици на услуги.

Събиране на данни и определяне на емисиите

Трябва да се отчитат следните газове. Преобразуването в еквиваленти на CO₂ (тук CO₂ служи като отправна точка) се основава на потенциала за глобално затопляне (ПГЗ).

Емисиите на парникови газове почти никога не се измерват директно, а се определят с помощта на изчислителна логика. За това са важни данните за дейността и емисионните фактори.

Данните за дейността обикновено представляват дейностите, които водят до емисии на парникови газове. Те включват потреблението на горива, електроенергия или изминатите километри по железопътната линия. Подходящите източници на данни включват показания на измервателни уреди, фактури, измервания, изчисления, евентуално оценки или евентуално проучвания на служителите относно разстоянията на пътуване и начините на транспорт. След това тези стойности се определят във връзка с емисионните фактори.

Емисионните фактори описват съотношението на отделените парникови газове за единица използвана суровина (например за единица дизелово гориво) и обикновено се изразяват в t CO2eq /количество. За получаване на съответните данни са подходящи бази данни, като например безплатните бази данни GEMIS, ProBas или търговските бази данни GaBi, ecoinvent. В зависимост от отрасъла или местоположението могат да бъдат важни и други източници на данни или научни публикации.

Процесът съгласно ISO 14064

Стандартът за система за управление ISO 14064 дава възможност на компаниите да наблюдават, докладват и управляват по-добре своите емисии на парникови газове. Стандартът предоставя на дружествата рамка за изчисляване и проверка на емисиите на парникови газове. Той е доброволен и се използва от компании от всякакъв мащаб и от широк спектър от индустрии.

ISO 14064-1 се отнася до парниковите газове и може да се използва като основа за балансиране на собствените емисии на CO₂ и за установяване на т.нар. корпоративен въглероден отпечатък (CCF). В него се прави разграничение между преки и непреки емисии на парникови газове. По принцип преките емисии на парникови газове трябва да се регистрират. За непреките емисии на парникови газове ISO 14064-1 посочва, че те трябва да се записват в зависимост от тяхната същественост. С други думи, ако те са значими за съответното дружество, трябва да бъдат записани. За целта има пет подкатегории:

• Косвени емисии на парникови газове от внос на енергия.
• Косвени емисии на парникови газове от транспорта
• Косвени емисии на ПГ от продукти, използвани от организацията
• Косвени емисии на ПГ, свързани с използването на продуктите на организацията
• Косвени емисии на парникови газове от други източници

Тези пет категории могат да бъдат разширени и допълнително разделени. Всяка организация, извършваща счетоводно отчитане, следва да установи критерии за същественост, които ще използва за класифициране на непреките емисии. Примерите могат да включват обема на емисиите, възможността за влияние върху тях, достъпа до информация и нейната точност, интереса и очакванията на заинтересованите страни и други.

ISO 14064-2 предоставя насоки за улавяне на поглъщането или намаляването на парникови газове на ниво проект.

ISO 14064-3 предоставя основата за проверка на въглеродните отпечатъци. Тази проверка съответства на отчетния период, който обикновено е една година, и може да бъде извършена от DQS. Тя дава възможност на дружествата да демонстрират в своите външни отчети, че изискванията за балансиране на емисиите са изпълнени.

Допълнителни стандарти

Други полезни инструменти включват ISO 14067, който предоставя насоки за количествено определяне на парниковите газове на продуктово ниво, и EN 16258, който е стандарт, фокусиран върху транспортния сектор, който определя метод за изчисляване и деклариране на емисиите на парникови газове и потреблението на енергия. Той може да се използва за превоз на товари, но също така и за превоз на пътници.

Как да постигнем неутралност по отношение на CO₂ - Заключение

Неутралността по отношение на климата като цяло - и неутралността по отношение на CO₂ в частност - не пада просто от небето. Но опазването на нашия климат си струва усилията. Основата за климатична неутралност е устойчива инвентаризация, а вашата компания ще получи най-високо доверие с акредитиран сертификат съгласно ISO 14064.

Благодарение на този стандарт инвентаризацията на парниковите газове може да затвърди позицията на Вашата компания на пазара и да я направи по-интересна за клиенти, кандидати, доставчици и доставчици на услуги. За тази цел си струва да се изготви и анализ на съществеността, за да можете по всяко време да разкриете ключовите аспекти на устойчивостта и околната среда на вашата компания. Колкото по-точно определите какво въздействие оказва вашето дружество върху околната среда, толкова по-бързо можете да направите промени и да придвижите въпроса за неутралността по отношение на CO₂ и вашето дружество далеч напред на пазара.

DQS: Simply leveraging quality.

Ние сме вашият специалист по одити и сертифициране, по системи за управление и процеси - и правим това много успешно вече повече от 35 години. Основани като първия орган за сертифициране на системи за управление в Германия, ние се фокусираме върху начина, по който се управляват и организират компаниите. Одитираме в съответствие с около 100 признати стандарта и разпоредби, както и специфични стандарти за компании и асоциации. Чрез нашата работа предоставяме на ръководството ясни доказателства за предприемане на действия.

Верификацията на Вашия отпечатък от парникови газове от нашите експерти се основава на ISO 14064-3 и повишава доверието към Вашата компания пред инвеститори, клиенти и други заинтересовани страни, като например НПО (неправителствени организации). Освен това могат да се идентифицират потенциални икономии и да се приложат мерки за намаляване на емисиите, което означава, че могат да се покрият и съответните пазарни изисквания, например от CDP (Carbon Disclosure Project). Освен това сте подготвени да реагирате бързо на всякакви законови разпоредби.