Базираната в Амстердам марка шоколад Tony's Chocolonely рекламира, че предлага 100% шоколад "без робство". DHL се ангажира с нулеви емисии до 2050 г., а Anheuser-Busch InBev твърди, че е най-ефективният производител на бира в света. Всичко това звучи много добре, но на какво основание инвеститорите, клиентите и бизнес партньорите могат да проверят достоверността на информацията? Това е различно във всеки отделен случай. Новият стандарт ISO/IEC 17029 описва как подобни твърдения могат да бъдат проверени и/или валидирани в съответствие със стандартизирана процедура.
Да сложим край на ерата на постфактите: За да се гарантира доверието на клиентите, инвеститорите и потребителите в дългосрочен план, бизнесът се нуждае от надеждни методи за разграничаване на правдоподобни твърдения от неосъществени маркетингови обещания. В областта на емисиите на парникови газове такъв метод вече съществува: още през 2006 г. е публикуван стандартът ISO 14064-3, който определя изискванията за проверка и валидиране на емисиите. Успехът на този стандарт показа, че нуждата от надеждни и стандартизирани методи не се ограничава само до емисиите на парникови газове - необходима е единна основа за проверка и валидиране на всички видове декларации и доклади. Те включват изявления за екологичните показатели на продукти и организации, доклади за устойчивост, сравнителни изявления, етични изявления и много други.
Точно това е приносът, който новият стандарт ISO/IEC 17029 има за цел да направи: той определя изискванията към органите за проверка и описва как трябва да протичат проверките и валидирането.
Какви данни можем да верифицираме и/или валидираме в съответствие с ISO/IEC 17029?
Проверката или валидирането от независима трета страна, като DQS, дава увереност на инвеститорите, бизнес партньорите и потребителите, че оповестената информация, цифри и твърдения са точни и надеждни. Често това са:
- Проверки на етични изявления за продукти, организации, вериги за доставки и услуги. Насоките за етичните изявления са изложени в стандарта ISO/TS 17033, който също е нов. Примери: "Гарантирано без детски труд", "Плащаме заплати над средните на съответните служители", "Даваме възможност на малките фермери" и т.н.
- Утвърждаване на подходи за надлежна проверка: Потвърждаване, че подходите за надлежна проверка могат да изпълнят предназначението си. Примерите включват надлежна проверка на правата на човека, информационна сигурност, борба с корупцията, ...
- Проверка на докладите за устойчивост: Външна проверка на докладите за устойчивост спрямо утвърдени стандарти като GRI и AA1000.
- Декларации за екологосъобразността на продуктите, като например екологични етикети и декларации в обхвата на ISO 14021.
- Проверка на показателите за устойчивост и така наречените ESG показатели: Баланси наCO2 (ISO 14064), водни баланси(ISO 14046), оценки на жизнения цикъл (ISO 14044) и други показатели.
- Проверка на устойчиви инвестиции, като например зелени облигации и облигации за климата: DQS е акредитиран орган за проверка на Инициативата за облигации за климата.
Каква е разликата между проверката и валидирането?
Според новия стандарт ISO/IEC 17029 проверката и валидирането се различават по това как се отнасят във времето към проверяваните данни:
- Валидирането включва твърдения и данни, които се отнасят до бъдещето. Като правило това включва прогнозни или симулирани данни, които се отнасят до предвиденото приложение. Това са предположения, които се проверяват за правдоподобност.
Например: Дадено дружество твърди, че използването на неговите продукти ще намали потреблението на вода с 50 %. Такова твърдение може да бъде потвърдено, ако моделите докажат, че прогнозираното намаление е правдоподобно.
- Проверени са резултати, които вече са постигнати. Това са реални данни, които се проверяват за тяхната достоверност.
Например: Дадено дружество съобщава, че е намалило потреблението на вода с 50% в сравнение с предходната година. Това твърдение може да бъде проверено, защото се отнася за вече постигнати резултати.
По какво се различават проверката и валидирането от сертификацията и инспекцията?
Валидирането и проверката не са нито разследване (инспекция), нито сертификат за съответствие със срок на валидност (сертификация). Следователно разликата може да се види в естеството на оценката и нейната цел. Най-важното е, че ползите са различни: докато сертификацията и инспекциите се фокусират предимно върху съответствието със стандартите и спецификациите, проверките и валидирането вземат за отправна точка индивидуалните изявления и данни на организациите. Това дава възможност на компаниите да изтъкнат на преден план собствените си силни страни и резултати, вместо да се фокусират единствено върху съответствието.
DQS Бюлетин
Dr. Thijs Willaert
Д-р Тийс Вилаерт е ръководител на отдел "Маркетинг и комуникации" за сегментите "Устойчивост" и "Безопасност на храните". Той е и одитор за външния одит на докладите за устойчивост. Областите му на интерес включват управление на устойчивостта, устойчиви обществени поръчки и дигитализация на одитната среда.