Стандартите определят изискванията към продукти, услуги, процеси или системи, като всеки от тях е изложен в документ. Поради това те имат важна функция при обмена на стоки, в рамките на промишлеността и за управлението, например на качеството и опазването на околната среда. Тези документи дават възможност на търговските партньори да се позовават на общи стандарти при обмена на стоки. Продуктите и услугите стават по-съпоставими и по-сигурни, тъй като могат да бъдат сертифицирани въз основа на стандарт.

Какво представлява стандартът DIN EN ISO?

Това е национален стандарт, използван предимно в Германия, или публикуван при подготовката на международен стандарт. Стандартите DIN се публикуват от Германския институт по стандартизация (DIN ) в Берлин. Ако документът съдържа стандартната абревиатура "DIN EN", това е немският вариант на европейски стандарт (EN), който е приет от всички членове на Европейската организация по стандартизация (CEN).

Ако пред номера на документа стои "DIN EN ISO", той съответства на глобално приложим документ на Международната организация по стандартизация (ISO). Примери за това са DIN EN ISO 14001 за система за управление на околната среда или DIN EN ISO 50001 за система за управление на енергията. Ако даден стандарт на ISO е приет в непроменен вид като национален стандарт, той е стандарт "DIN ISO", например DIN ISO 27001 за информационна сигурност.

Често прилагането им е само препоръчително и използването им се основава на доброволен принцип. Такъв е случаят, например, с ISO 9001 за внедряване и сертифициране на система за управление на качеството. Доброволният характер обаче може да бъде ограничен до известна степен, ако съответният сертификат е предпоставка за бизнес отношения. Съществуват обаче и области, в които законодателят или властите правят прилагането на стандартите задължително, например в случая със спазването на правилата за пожарна безопасност в Германия. Тук влиза в сила DIN 14095, който определя изискванията за противопожарни планове за сгради.

 

Как се създава един стандарт?

По принцип всеки може да инициира или да подаде заявление за стандарт. В повечето случаи обаче заявката се подава от сдружения или предприятия. Въпреки това, докато бъде публикуван и валиден, той се обсъжда в професионалната общност и експертите могат да проверят неговата жизнеспособност.

Пътят до публикуването на немски документ по DIN може да бъде следният:

  1. Иницииране на стандарт
    Предложението за стандартизация се подава и представя за обработка в един от 3600-те комитета на DIN.
  2. Първи проект и обсъждане
    Комитетът изготвя първи проекти, по които всички експерти трябва да постигнат съгласие. Обсъждането на съдържанието се провежда публично. Компаниите и потребителите имат възможност да участват като експерти в съответните комитети. За да се поддържат възможно най-ниски разходи, обикновено асоциациите изпращат свои представители в комитетите. Това означава, че не е необходимо всяко дружество да изпраща индивидуален експерт.
  3. Публикуване на проекта
    След като проектите бъдат предоставени на експертната общественост, започва период от два до четири месеца. В рамките на този период могат да се правят коментари или критики по проекта. Коментарите се разглеждат и ако няма допълнителни възражения, документът се публикува.


Най-късно след пет години се извършва преглед, за да се определи дали съдържанието на стандарта все още отговаря на текущото състояние на техниката (напр. технологията). Ако няма нужда от адаптиране, документът остава валиден до следващия преглед. Ако прегледът покаже, че стандартът в съществуващата си форма вече не е достатъчно полезен, документът се преработва или евентуално се оттегля.

 

Как е структуриран един стандарт DIN EN ISO?

В Германия структурата, а също и дизайнът на даден стандарт сами по себе си са предмет на стандарт, а именно DIN 820, който регламентира всички принципи на стандартизационната работа.

Стандартите за системи за управление също са обект на единна основна структура с идентично основно съдържание и основни термини, т.нар. структура на високо ниво (HLS). Тя е въведена от ISO през 2012 г., за да се подобри съгласуването на различните, специфични за темата изисквания на стандартите и да се улесни интегрирането във вече съществуваща (интегрирана) система за управление.

По-новите документи обикновено имат идентична структура на съдържанието си. Броят на главите в раздела за изискванията се определя в зависимост от нуждите на темата. Стандартът може да има едно или повече приложения, които имат нормативен или информативен характер. Като пример може да се посочи структурата на добре познатия стандарт за управление на качеството ISO 9001:

Предговор (националeн)
0. Въведение
1. Обхват на приложение
2. Нормативни препратки
3. Термини (препратка към ISO 9000:2015)
Глави от 4 до 10 - част "Изисквания", прилагане на цикъла PDCA:
4. Контекст на организацията
5. Лидерство
6. Планиране
7. Подкрепа
8. Дейност
9. Оценка на изпълнението
10. Усъвършенстване
Допълнение А (информационно)
Допълнение Б (информационно)
Препратки

Как се означават стандартите?

Всички публикувани стандарти се причисляват към един или повече набори от нормативни документи, например DIN, DIN EN, DIN EN ISO и т.н., обикновено въз основа на съкращенията на издателите им. Освен това има характерен номер на документа, напр. всички големи, подлежащи на сертифициране стандарти на ISO за системи за управление завършват с 01: 9001, 14001, 45001, 50001, 27001 и др. Препратката към част от стандарт се прави чрез тире, добавено към номера на документа, и номер, идентифициращ отделните части, например DIN 820-1 (Стандартизационна дейност - Част 1: Принципи).

В зависимост от това колко подробно трябва да бъде направено обозначението на стандарта, може да се посочи и датата на издаване. За тази цел към номера на документа се добавя двоеточие без интервал, следвано директно от четирицифрената година на издаване, тире и двуцифрения месец на издаване. Съществуват допълнителни правила за обозначаване на чернови или предварителни издания.

 

Добре е да знаете

Понастоящем в Германия има повече от 34 000 стандарта DIN. Всички те се публикуват от издателство Beuth Verlag. Следователно голяма част от продуктите, които потребителите използват всеки ден, са стандартизирани - от винтове до ученически чанти. Съществуват и стандарти за системи за управление или за съответствие с аспектите на устойчивото развитие. По данни на DIN местната икономика се възползва от стандартите в размер на около 17 млрд. евро годишно.

Един от най-известните стандарти в Германия е форматът DIN A4 за хартия. Той е разработен още през 1922 г. като част от серията DIN A и е заложен в DIN 476 (днес серията A се съдържа в DIN EN ISO 216). Стандартът гарантира, че всички документи и хартии за писане са с еднакъв размер и могат да се използват без проблеми във всеки принтер или папка.

dqs-empfang-r-suehring
Loading...

Експертиза и доверие

Вече повече от 35 години ние държим на това, което сме и което правим: Ние сме Вашият специалист по одит и сертифициране - за процеси и системи за управление.

Автор
Ute Droege

DQS експерт по системи за управление на качеството, дългогодишен одитор и опитен лектор по ISO 9001.

Loading...