Човешки права: Разширени доклади, надлежни проверки

СЪДЪРЖАНИЕ

• Планове за действие в 23 държави по света
• Разширяване на задълженията за докладване
• Устойчиво финансиране
• Разширяване на каталога на задълженията
• Системите за управление като предпазно средство
• Включване на заинтересованите страни
• Формиране на политиката за качество и околната среда
• Авторите

Как компаниите могат да управляват своите рискове за устойчивостта

От Майкъл Видман (Norton Rose Fulbright) и Франк Грайхен (DQS GmbH)

Преди повече от 20 години първите компании се присъединиха към Глобалния договор на ООН [1]. Междувременно това е най-голямата и най-важната инициатива в света за отговорно корпоративно управление. Визията на Глобалния договор на ООН е приобщаваща и устойчива глобална икономика, основана на неговите десет универсални принципа. Присъединявайки се към него, компаниите се съгласяват да спазват десетте принципа и да докладват ежегодно за напредъка и проблемите при прилагането на принципите. Тъй като докладите се основават на доброволно саморазкриване и не подлежат на проверка, сериозността на това отчитане се поставя под въпрос.

През 2011 г. Съветът на ООН по правата на човека [2] прие Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека (Ръководни принципи) [3], които създадоха задължение за държавите членки да закрепят спазването на правата на човека по корпоративните вериги за доставки в закона и да демонстрират как изпълняват тези задължения със задължителни доклади.

Планове за действие в 23 държави по света

Ръководните принципи са отправна точка за редица закони по света, които задължават законодателите да изискват от компаниите да докладват за нарушенията на правата на човека в техните вериги на доставки. Първият такъв закон е калифорнийският Закон за прозрачност на веригите за доставки от 2012 г. ^[4], който от своя страна е образец за британския Закон за модерното робство от 2015 г. ^[5].

В същото време както ООН ^[6], така и ЕС ^[7] призоваха своите членове да приемат национални планове за действие (НПД) ^[8 ] за прилагане на ръководните принципи. На този призив се отзоваха 23 държави по света, които изготвиха планове за действие с конкретни призиви към местните предприятия ^[9]. По този начин германските дружества с международна дейност трябва да спазват не само НПД на германското правителство, но също така, когато е приложимо, НПД на държавите, в които са представени с дъщерни дружества.

Макар че първите закони и произтичащите от тях задължения все още бяха относително необвързващи за дружествата, през последните години бяха приети допълнителни национални закони - във Франция през 2017 г. ^[10] и в Нидерландия през 2019 г. ^[11], които налагат на дружествата не само задължения за докладване, но и задължения за комплексна проверка, чието неспазване може да бъде санкционирано.

Разширяване на задълженията за докладване

ЕС също мисли в същата посока. Директивата за корпоративната социална отговорност (КСО) ^[12 ], приета през 2014 г., която задължава повече от 6000 дружества в Европа да докладват и за своите дейности в областта на устойчивото развитие, се преразглежда от февруари 2020 г. в рамките на консултация. Очаква се в бъдеще задължението за докладване да бъде разширено и да обхване по-голям брой дружества и да стане много по-конкретно. Това означава, че дружествата ще накарат своите доставчици да предоставят изискваната информация дори повече от преди.

Комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс обяви, че през 2021 г. ще бъде приет европейски закон за веригата на доставки за спазване на стандартите за правата на човека и опазване на околната среда ^[13]. С приемането на такъв закон за веригата на доставки от дружествата вероятно ще се изисква да докажат, че са направили това, което е съизмеримо с техния размер и причинно-следствен принос, за да предотвратят или смекчат нарушенията на правата на човека или щетите върху околната среда. Ако не успеят да представят доказателства за анализ на риска и прилагане на мерки за избягване или намаляване на риска, вероятно ще бъдат санкционирани.

Тези законодателни планове на ЕС са залегнали в представената през декември 2019 г. "Зелена сделка" на Европейската комисия, която има за цел да накара Европа да се развива по неутрален спрямо климата начин. Това изисква трансформация на икономиката и веригите за доставки, включително развитие на устойчиво финансиране ^[14].

Устойчиво финансиране

Трансформирането на финансирането означава, че ЕС ще насърчава дружествата да се съсредоточат върху дългосрочните цели и предизвикателствата и възможностите, свързани с устойчивото развитие. Това означава, че рисковете, свързани с климата и околната среда, трябва да се управляват изцяло и да се интегрират в бизнес съображенията, като се обръща необходимото внимание на социалните рискове, като например нарушаването на правата на човека в трансграничните вериги за доставки ^[15].

Като първа стъпка по този път ЕС въведе класификационна система за устойчиви и благоприятни за климата инвестиции - "таксономия" ^[16]. В бъдеще благоприятните лихвени проценти по заеми за инвестиции ще зависят и от степента, в която инвестициите, пряко или косвено, не оказват неблагоприятно въздействие върху хората, климата и околната среда.

Разширяване на каталога на задълженията

Поради това дружествата трябва да са готови да докладват по-изчерпателно отпреди за въздействията и рисковете на своите стопански дейности, на своите делови взаимоотношения и на тези на своите продукти и услуги ^[17], както и да бъдат санкционирани за неспазване на свързаните с тях задължения за комплексна проверка. Или тези правни задължения ще ги засягат пряко, или тези задължения все повече ще им бъдат прехвърляни от техните бизнес партньори.

Ето защо дружествата трябва още сега да започнат да проучват цялата си верига за създаване на стойност за рискове за устойчивостта, да ги избягват или поне значително да ги намалят (в средносрочен и дългосрочен план), за да останат привлекателен бизнес партньор или да не претърпят неблагоприятни последици при бъдещо финансиране.

Системите за управление като предпазно средство

Препоръката да се съсредоточим върху рисковете за устойчивостта сега повдига интересния въпрос доколко съществуващите системи за управление са подходящи за подпомагане на дружествата при такива анализи на риска и какви допирни точки може да има, например в ISO 9001, ISO 14001 или ISO 45001.

Основната структура на ISO (High-Level-Structure, HLS), която беше въведена преди години, се оказа полезна в това отношение. Тя доведе до това, че всички стандарти за системи за управление имат сходна структура, поставят до голяма степен идентични изисквания във връзка със съответната предметна област и използват хармонизирана терминология.

Включване на заинтересованите страни

По-долу ще бъдат разгледани по-специално взаимовръзките между КСО и темите "контекст на организацията и заинтересовани страни", "(политика по качеството/екология)" и "рискове и възможности по отношение на обвързващите ангажименти".

С (планираното) въвеждане на разширени изисквания за докладване и закон за веригата на доставки, които ще окажат поразително влияние върху вътрешните отношения между организацията и нейните доставчици, настъпват промени във "външните въпроси" и "контекста", в който работи дружеството (вж. ISO 9001, гл. 4.1). Също толкова засегнати са и изискванията и очакванията на заинтересованите страни (вж. ISO 9001, гл. 4.2), които стават "релевантни" и по този начин задължителни/обвързващи просто защото законовите и регулаторните изисквания са формулирани със задълженията за докладване и Закона за веригата на доставките.

Формиране на политиката по качеството и околната среда

При определянето на политиката на предприятието възникват и преки, производни препратки. Например, политиката по качеството и/или околната среда трябва да включва "ангажимент за изпълнение на приложимите изисквания" (ISO 9001, гл. 5.2.1в). Европейска директива или закон без съмнение е такова приложимо изискване. Освен това стандартите за системи за управление изискват "политиката (на организацията) да е подходяща за (...) контекста".

Следователно, когато контекстът се промени и очакванията на потребителите, финансовите организации и законодателите пряко или косвено променят изискванията към стратегията, продуктите, услугите, процесите и веригите за доставки на организацията, това може - всъщност трябва - да бъде отразено в променена, адаптирана корпоративна политика.

По отношение на темата "Рискове и възможности" (ISO 9001, гл. 6.1.1) стават очевидни три аспекта и въпроса, които компаниите трябва да могат да анализират и да си отговорят сами:

• Какви нежелани последици би имало за компанията, ако тя само недостатъчно спазва евентуално задължение за докладване или ако не може да се докаже, че във веригите за доставки се отчитат по подходящ начин спазването на правата на човека и/или избягването на екологично значими щети?
• Какви възможности и перспективи биха възникнали от последователния ангажимент и активното позициониране на дружеството по отношение на КСО, например по отношение на имиджа, позиционирането на марката, пазарните дялове, развитието на нови целеви групи, продажбите и приходите?
• Взема ли дружеството предвид изискванията, които биха могли да произтекат от Директивата за КСО и Закона за веригата на доставките, като част от процесите на управление на доставчиците и възлагане на обществени поръчки? И каква информация, включително договорни споразумения, се предоставя на "външните доставчици" (ISO 9001, гл. 8.4.3)?

Това прави почти задължително включването на тези теми във вътрешните и външните одити възможно най-бързо и извеждането на корекции в съответните корпоративни процеси от получените резултати.

Автори

Михаел Видман е юрист по съответствието в офиса на Norton Rose Fulbright във Франкфурт. В Германския институт за спазване на законодателството e.V. (DICO) той участва и като съпредседател на работната група за КСО/човешки права. Франк Грайхен бе ръковдител на отдела за управление и компетентност на одиторите в DQS GmbH, одитор е по ISO 9001 и лектор по теми, свързани с одитирането, в Германското дружество по качеството (DGQ), Франкфурт на Майн.

Източници

¹ Десет принципа на Глобалния договор: https://www.globalcompact.de/de/ueber-uns/deutsches-netzwerk.php.
² Подробности за Съвета по правата на човека: https://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/Pages/Home.aspx.
³ Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека: https://www.globalcompact.de. Кратка връзка директно към PDF: https://bit.ly/3ko346H
⁴ Калифорнийски закон за прозрачност във веригите за доставки от 2010 г.: https://oag.ca.gov.
⁵ Закон за съвременното робство от 2015 г.: http://www.legislation.gov.uk.
⁶ Работна група на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека
⁷ Комисия на ЕС, Стратегия на ЕС за КСО за периода 2011-2014 г., стр. 1, https://www.europarl.europa.eu. Кратка връзка директно към PDF: https://bit.ly/2FJVi86
⁸ Немски НПД: https://www.csr-in-deutschland.de/DE/Wirtschaft-Menschenrechte/wirtschaft-menschenrechte.html
⁹ Списък на Върховния комисар по правата на човека: https://www.ohchr.org/EN/Issues/Business/Pages/NationalActionPlans.aspx.
¹⁰ LOI n° 2017-399 du 27 mars 2017 relative au devoir de vigilance des sociétés mères et des entreprises donneuses d'ordre: https://www.legifrance.gouv.fr.
¹¹ Wet van 24 oktober 2019 houdende de invoering van een zorgplicht ter voorkoming van de levering van goederen en diensten die met behulp van kinderarbeid tot stand zijn gekomen (Wet zorgplicht kinderarbeid): https://zoek.officielebekendmakingen.nl.
¹² Директива 2014/95/ЕС: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0095&from=EN
¹³ Работна група на Европейския парламент по въпросите на отговорното бизнес поведение, уебинар от 29.04.2020 г.
¹⁴ Европейска зелена сделка: https://ec.europa.eu/info/
¹⁵ Консултация на ЕС относно устойчивото финансиране (запитването продължи до 15.07.2020 г.): https://ec.europa.eu/info/consultations/finance-2020-sustainable-finance-strategy_en
¹⁶ Повече информация за "таксономията" и резултатите от работата на Техническата работна група по устойчиво финансиране: https://ec.europa.eu/info/publications/sustainable-finance-technicalexpert-group_de
¹⁷ Препоръка на Консултативния съвет по устойчиво финансиране към германското федерално правителство, Междинен доклад - Значението на устойчивото финансиране за голямата трансформация от 5.03.2020 г.: https://sustainable-finance-beirat.de/en/publications/

Забележка

Горната статия е публикувана за първи път в брой 09/2020 г. на германското търговско списание "QZ Qualität und Zuverlässigkeit". Тя се публикува тук с любезното съгласие на издателя.